„Дойдох, видях, победих!“
Лятото на 47 година прочие Хр. в Рим било обезпокоително. Започвала нова сериозна война. Цар Фарнак, държател на Боспорското царство и наследник на огромния зложелател на Рим, Митридат Евпатор, стоварил с кораби войска в Мала Азия и разрушил войската на римския шеф Домиций Калвин при малоазиатския град Никопол.
Междувременно Гай Юлий Цезар, за повторно назначен за деспот и, затова, виновен за сигурността на страната, бил в Египет, където се разхождал с Клеопатра на кораби по Нил.
Но той към този момент разбирал доста добре, че би трябвало да се върне в Италия. Нещата не можели да чакат. Обаче едно семпло завръщане от Египет щяло да провокира неуместни въпроси и много упреци – неговите лаври на победител към този момент увяхвали. Нужен му бил триумф – бърз, впечатляващ, който да накара римляните да не помнят любовната му случка в Египет. Тогава на хоризонта се появил Фарнак.
И в края на август 47 година прочие Хр. в Рим гръмнала радостна новина: боспорския цар Фарнак бил победен. Победата на Цезар при град Зела била лесна и бърза, извоювана като че ли без доста старания. Той употребявал оптимално триумфа си. В писмо до един от приятелите си – Матий, написал: „ Дойдох, видях, победих “. Тази фраза незабавно станала крилата и я изписали върху щита, който Цезар носел по време на триумфалното си завръщане.
Най-подробният и благонадежден източник за войната с Фарнак – „ Александрийската война “, е написана от един от висшите офицери на Цезар. Нейният създател, като професионален боен, се стреми да показа събитията с цялостна акуратност.
На първо място, той незабавно акцентира, че опасността от Фарнак била сериозна. Неговата войска, наброяваща минимум 30 хиляди души, имала мощно ядро ветерани, които към този момент били спечелили 22 борби. Самият цар Фарнак се оказал кадърен военачалник и посланик. Отначало той избягвал борба, страхувайки се от трите римски легиона, с които шефът на Азия Домиций Калвин разполагал. Но при Никопол в Мала Азия Фарнак победил Домиций в яростна борба. Един римски легион бил погубен съвсем изцяло.
Такава била обстановката в средата на юли, когато дошъл Цезар. От Египет той водел единствено VI-ти легион, в който останали по-малко от хиляда души. Трябвало да разчита на изненада, маневреност, на опита на легионерите и, несъмнено, на шанс. Цезар просто нямал различен избор. Постепенно той съумял да събере общо 5 разнебитени легиона с 15-16 хиляди пехотинци и прочут брой конници. Ала всички тези елементи, като се изключи хиляда ветерани, се състоели от новобранци и били деморализирани от неотдавнашното проваляне при Никопол. Армията на Фарнак била по-многобройна най-малко с към 10 хиляди бойци. Но Цезар бързал, по тази причина решил да влезе в борба.
За негово благополучие Фарнак бил в сходно състояние – трябвало да бърза. Неговият заместител Асандр вдигнал протест в тила му, като се надявал, че римляните ще оценят това и ще го слагат на трона.
Настъпило утрото на 2 август 47 година прочие Хр. Римските войски почнали да строят лагер на стръмен рид при град Зела, като извели напред единствено един ред легионери за защита на строителите. Хроникьорът написа: „ Междувременно бойците на Фарнак със същата стъпка, с която слизали от своя рид, почнали да се изкачват по стръмната височина против римляните “. Това било срещу всички правила и Цезар бил учуден – когато войската се изкачва нагоре, нейният порив отслабва на половина. Не очаквайки сходна офанзива, той се оказал мощно сюрпризиран. Бързо трябвало да изведе легионите и да ги построи за стълкновение. Но за това просто нямало време, борбата почнала, измежду римляните настанала суматоха – и Цезар схванал, че прекомерно рано се е присмял на „ варварина “.
Сметките на Фарнак излезли правилни и врагът му бил на ръба на провалянето. Военната и политическа кариера на Цезар като че ли приключвала.
Но на десния фланг ветераните от VI-ти легион почнали да отблъскват враговете надолу по стръмния скат. След това същото станало в центъра и на левия фланг. Тъпчейки се едни други, бойците на Фарнак хвърляли оръжията и се втурнали назад към долината. Армията на Цезар почнала контраофанзива. Резервът, който се намирал в боспорския лагер, съумял за известно време да задържи римляните, което разрешило на самия Фарнак и част от конницата да избягат. Цялата останала боспорска войска била избита или пленена.
И по този начин, успеха, въпреки и непълна, въпреки всичко била извоювана. Сега Цезар можел да напише фамозното си писмо до Матий и да чества понтийски успех. Победителите не ги съдят.
Обаче ориста дала урок на Цезар, който той не научил. Фарнак се завърнал от бойното поле, само че бил погубен поради измяната на човек, комуто вярвал. Цезар не се вслушал в това предизвестие. До март 44 година прочие Хр. и ножа на Брут оставали две години и половина. Вероятно след борбата при Зела Цезар още повече повярвал в щастливата си звезда си, която го избавила даже при толкоз сложни условия.
Всъщност заслугата на Цезар в успеха над Фарнак е по-малка от тази на неговите ветерани. Именно те победили определените войски на Фарнак. Предимството, което царят на Боспор съумя да си обезпечи в навечерието и по време на борбата, било сведено до нула от извънредно високия професионализъм и храброст на бойците от VI-ти легион, които съумели да изтръгнат успеха. В това отношение може да се позовем на мнението на подобен експерт по военните каузи като Наполеон, който оценил успеха над Фарнак като триумф на „ шепа храбреци “, създали съвсем невъзможното в обстановка, която изглеждала безнадеждна.
А фразата на Цезар от писмото му до Матий останала във вековете: „ Дойдох, видях, победих! “
